.

 

Стефан Желязков: Колкото и да имам самочувствие, толкова съм и притеснителен

Защо Стефан Желязков реши да стане предприемач, откъде идва интересът му към джина и какви са бъдещите му проекти?

Снощи MasterChef се раздели с първия мъж за този сезон. Сред високия градус на напрежение, атмосферата се нажежи доста, когато се стигна до яйцата. Участниците, застрашени от елиминация, се затрудниха доста с поширането и буквално натрошиха дузина. За съжаление опитите на предприемача от Стара Загора Стефан Желязков не бяха успешни и той свали престилката си. Пред екипа на „Преди обед“ той сподели, че е възмутен от грешката си, но понякога „малките камъчета обръщат колата“. Отдава го на факта, че психиката му се е разклатила, защото колкото демонстрира самочувствие, е също толкова притеснителен. Призна, че в ситуация на елиминация в душата ти настава буря от емоции, средата и настроението на околните неизбежно ти повлияват. Той не е свикнал да губи и самата мисъл за загуба го е парализирала. Гладиаторите го изпратиха със сълзи на очи, а журито го поздрави за достойното му представяне до сега. Стефан сподели с Деси и Сашо, че най-близки от колегите си чувства Сияна и Николай, поддържа постоянен контакт с Емануил, Олег и Рори.

Решението да стане предприемач датира от детските му години, когато е наблюдавал работата на баща си в областта на издателската и рекламната дейност. Като ученик е прекарвал ваканциите си като е помагал във фирмата и е получил истинско удовлетворение от автономията си. От тогава винаги се е опитвал да изкарва собствени средства. Първият му предприемачески опит датира от 10 клас и е бил свързан с оферта на мобилен оператор, според която при създаване на група от абонати, получаваш безплатна телефония и мобилен апарат. Заедно с приятели успяват да организират над 1000 души от Стара Загора, печелят доста техника, продават я и си купуват дрехи. Още тогава за Стефан става интересно да наблюдава развитието на даден продукт, търсенето на ниша и максималното й експлоатиране. В последствие решава да продължи образованието си в чужбина. Приемат го в Швейцария, но семейството му не може да си позволи издръжката. Заминава за Холандия, където много му харесва и открива много възможности за развитие. Започва работа като барман в новооткрит бар, запалва се по миксологията, а няколко месеца по-късно става мениджър на заведението. Със собственика стават много близки и започват да развиват бизнеса. Година по-късно хора от два други града искат да направят франчайз на концепцията за коктейл бар с качествена и бюджетна храна за студенти. Стефан приема предизвикателството и заминава, за да открие нови заведения. Още тогава е снабдявал заведенията изцяло с български мебели и консумативи, защото освен по-евтини, са и по-качествени. Започнал е да се интересува от бизнеса в родината и да прави проучвания. Открива голям потенциал и се завръща с желанието да „поразчупи“ пазара. В момента се занимава с бизнес развитие и маркетинг на кулинарна академия. Същевременно работи по създаването на он-лайн платформа, която да обедини производителите на храна, доставчици и ресторантьори, като улесни контакта, повиши производството и разшири пазарите в съседките ни.     

Стефан разказа на Деси и Сашо и интересни факти за голямата си страст – джина. Ароматната напитка може да се произвежда от всякакви суровини и експериментите с нея са безкрайни. Опитвал е над 900 вида и твърди, че може да различи вкусовете на този от мравки и на този от омари. Питието от морски дарове е създадено от Chef с 2 звезди Michelin, като за производството на една бутилка са използвани 90 омара. Цената й е около 90 евро, а в страната на лалетата не е твърде висока за качествен алкохол. Определя вкуса като цитрусов, с нотки на лимонова трева и кориандър, а послевкуса е на морска храна. Затова са го сервирали с лимонова трева, ботанически тоник и малко речно раче. За джина от мравки, Стефан разказа, че е наистина скъп, като бутилката струва около 4000 британски паунда. Това е експеримент на норвежка лаборатория с дестиларна в Лондон. Имал е удоволствието да опита лимитираното питие на изложение в столицата на Великобритания.