Chef Александър Таралежков e млад, авторитетен и много разговорлив. В любопитен разговор за Cultinterview, чаровният готвач разказва за отношенията в MasterChef, умението да живееш спокойно и изкуството като пътеводна сила.
В MasterChef вълнуващо ли ти е?
Вълнувам се за моите любимци. Всеки си има такива. Ако някой не си го признава – лъже. Вълнувам се най-вече за хората, които се справят добре, които имат мотивация. Любимците се менят с времето.
Иначе на мен не ми трябва много, за да се разрева. В началото е по-лесно, защото не си развил никакви отношения с участниците, не си ги гледал, но впоследствие, когато намалеят, става друго. Първоначалните снимачни дни бяха много дълги – 12-14 часа, защото се снимаха и интервютата с всеки един. Отношенията между тях също се променят в течение на предаването. Започват силни приятелства, след това спират да си говорят… Всички, които са от провинцията, са заедно на хотел, а софиянци си спят вкъщи.
Иначе ние тримата сме в позиция, при която стресът не е чак такъв. При нас по-скоро има приятно вълнение.
Има ли дистанция между вас и участниците в предаването?
Има, да, защото не знаеш кой какъв тип характер е и как реагира. Гледах да не си говорим в почивките. Разбира се, има малки интеракции, но е по-добре да не общуваме. Дори и да имаш любимци, те трябва да бъдат на базата на това, което показват, а не на някакви връзки, които са се получили.
Трябва ли да го има лошия винаги?
Тук има няколко клопки, на които се попада. Гледали сме на световно ниво утвърдените персонажи. Да речем, Рамзи. Той е представител на едно поколение, когато е знаело, че за този занаят трябва много да се бориш, за да имаш достъп до информация. Да минеш през всички нива в ресторанта, в който си, за да стигнеш до там, където искаш да бъдеш. Нашето поколение няма нужда от достъп до пазителите на това знание. За мен това е остаряло. Вече има всякаква информация.
Надявам се да мога и аз да допринеса за промяната на това възприятие, че съм в предаването, защото знам всичко. Никога не знаеш всичко. Всеки, който се опитва да ти го каже, избива някакъв комплекс. Такъв тип хора не ми правят добро впечатление. Въпросът не е да си смазващ авторитет, който затиска другите. Особено в малка държава с малко хора. Талантът трябва да се насърчава, за да върви нагоре. Не трябва да го има клишето на лошия. Дошъл е моментът за сплотяване на хората и отвореност към идеи. Да не си пазиш нещата, а да има общо място, където се случва това, и се работи заедно за съвременна кулинарна култура. Много хора казват, че шеф Кустев е по-остричък. В реалността той е най-големият добряк от трима ни. Аз съм по-труден характер.
Искаш да издадеш книга. Каква ще е нейната цел?
Искам да пресъздам моя свят в книга, която да вдъхновява другите хора. Не готвя по готварски книги, а само ги ползвам за вдъхновение. Искам да създава усещането за кулинарното наследство на нашия регион. Имаме прекрасни неща, но не ги осъзнаваме. Когато си бил дълго време извън България, виждаш кое е най-ценното. Но се налага понякога да го видиш отвън, за да го оцениш.
В книгата ще се обърне внимание и на това как ние консумираме храната, на навиците по нашите земи. Сядаме и си говорим много часове на аперитив. Тук има заведения, които се водят по неща, които са непознати за нас, а не се залага на ракия със салата, да речем. Смятаме за по-ценно това, което идва отвън. Добре е да видим как се случват нещата при нас.
Дизайнът, който си завършил, помага ли ти дори и в изгледа на една чиния?
Разбира се, че помага. Това, което съм учил, се различава от британския начин на обучение. Там не държаха да имаш големи практически умения, а да вникнеш в мисленето, което е ползотворно за креативния процес. Ако се взимат правилните решения, финалният резултат няма как да е лош.
Цялото интервю с chef Таралежков прочетете тук.
