.

 

Chef Андре Токев: Аз съм пънкар по душа, но с немска дисциплина

15 мисли за живота на кулинарното гуру и жури в MasterChef пред сп. DIVA!

Chef Андре Токев не се нуждае от представяне - кратката му визитка гласи, че е собственик на ресторантите ANDRé и Moments by Andre Tokev, президент на „Бокюз д’Ор“ - България, почетен президент на Българската асоциация на готвачите, но е най-известен на широката публика с ролята си на член на журито на MasterChef – България. Започва професионалния си живот като готвач в семейния ресторант в Германия. Израснал в различни страни като Алжир, Германия и България, вдъхновението си черпи най-вече от съчетаването на храната на различните култури. А днес се потапяме в неговите 15 мисли за живота.

За храната, която храни душата

Вярвам, че добрата храна е балансираната храна между нужда и наслада. Само тя храни тялото, за да е здраво и способно на всичко останало, което да храни душата ни. В този смисъл не бива никога да подценяваме това, с което се храним на чисто физическо ниво. Храната е повече от материя, защото тя изгражда тялото, в което живее душата.

За изгорените филийки и експериментите, но не пред печката

Всичко в живота е проба грешка. Дори изпитани рецепти имат нужда от проверка, ако искаш да постигаш и да се развиваш. За да растеш в една сфера трябва да опитваш и да се усъвършенстваш. Неуспехът не бива да се свързва с разочарование, а с поуки за напред.

За солта на живота

Както всичко в една кухня и солта трябва да е точно балансирана във вкуса. Без нея просто не може. Биологично трябва да приемаме около 7 и 8 грама на ден, а метафорично - позитивното мислене също има нужда от своята доза сол, за да се насладим на всички други вкусове в живота.

За неосъществените мечти

Такива нямам. Имам реални мечти, които могат да се сбъднат със следване на план. Може би, неосъществените мечти ще са тези, за които копнея в края на живота си. Сега вярвам, че имам достатъчно време да постигна всичко, което истински желая. Поставил съм си цели: да се науча да свиря на барабани, да рисувам хубаво и да видя още повече свят.

За последните 12 месеца на промени

Аз съм пънкар по душа, но с немска дисциплина. Първото затваряне ме ужаси, защото не вярвах, че може всички да сме принудени да сме толкова време у дома. В такива моменти е важно да запазиш позитивната нагласа.

За гените и наследствеността

Всеки се ражда със заложби, които трябва да развие, потенциал, който се изгражда с труд и постоянство. Гените са до там, докъдето едни качества са по-видими, но са нищо без полагане на усилия. Гените не са присъда, а възможност.

Целия разговор ще намерите в новия брой на списание DIVA!, което e вече на пазара.