Ивайло Спасов стана известен на цяла България с победата си в последното издание на MasterChef. В неговата биография се кръстосват най-различни поприща - музика, реклама, журналистика, а съвсем скоро предстои откриването на неговото собствено заведение - Dönnerstag (Дюнерстаг) в малко помещение на ул. "Искър" 11 в София. Там Ивайло ще предлага това, което познава и приготвя най-добре - образцов дюнер в турско-германски стил.
Преди голямото събитие Ивайло разказва за своите вълнения около него пред в. Капитал.
Ти си роден в Кърджали, визитката ти в "Мастършеф" гласеше: Ивайло, копирайтър, Кърджали. Какво носиш от този град?
- Това, че съм живял през по-голяма част от живота си в София, не променя факта откъде идвам. Кърджали е едно доста силно място, с цялата му източнородопска еклектика, с всички истории на всички тези хора, дошли отнякъде - преселниците от Беломорска Тракия и Егейска Македония и заселените по принуда заради леки провинения срещу режима по време на соца. Кърджалийската връзка не е първото нещо, с което се представям при ново запознанство, но стига на някого да му е интересно, с кеф бих могъл да разкажа доста истории за града - като тази за камилите, които са били основната товарна сила за търговците през 20-те години на миналия век.
Иначе в Кърджали всичко е някак специфично - от патриотичните песни, които градският часовник пее на всеки час, до архаичния турски диалект, който говорят бабите от околните села, които едно време продаваха най-добрите зелени на градския пазар. И всичко това няма как да не е повлияло за добро или лошо на това, което съм днес.
Разкажи малко за участието си в "Мастършеф"?
- Гледам предаването, откакто го има в България, и винаги ме е вълнувало, защото още когато започна, аз вече доста готвех. И жена ми, и близки приятели все ми обясняваха, че трябва да се пробвам, и аз все казвах, че не съм готов, докато есента на 2019-а не ме записаха тайно, без да ме питат, и така бях принуден да отида на кастинг. Там пък взеха, че ме избраха да продължа напред и когато не отпаднах след първата седмица, започна да ми става интересно.
Да не стават грешки - и сега продължавам да мисля, че не бях съвсем готов за участие, защото ако бях, щях да се представя доста по-добре. Иначе участието в този формат всъщност ми помогна да тествам разбиранията и вкуса си върху хора извън приятелския ми кръг. И докато стандартно преди участие в "Мастършеф" повечето хора гледат редица красиви ястия в инстаграм, подредени симетрично, с точки или пяна, аз гледах до припадък Ugly Delicious на Дейвид Чанг и Mind of a Chef (особено сезоните с Дани Боуен и Гейбриъл Хамилтън) и много четях и експериментирах в кухнята. В един момент осъзнах, че за 2018-2019 г. литературата, която съм изчел, е почти изцяло свързана с храната, готвенето и историята на вкуса.
Какво да очакват хората от новото място и с какво то ще е различно от останалите в града?
- Обожавам шока в очите на мнозина, когато кажа, че ще отварям дюнерджийница, защото те автоматично си представят някакви конкретни образи, с които са свикнали и просто не могат да ги асоциират с мен или нещо, което произлиза след участието ми в "Мастършеф".
Аз пък, като чуя дюнер, си представям една вековна традиция на печене на месо, която е оцеляла и преминала през всякакви безумства на времето и се е превърнала в своеобразна индустрия в наши дни. Е, в Dönerstag тотално ще избягам от този индустриализиран момент на работата с фабрично произведени шишове със съмнително качество и произход и ще се постарая да накарам скептиците да погледнат с различно око на нещо толкова просто и същевременно толкова гениално. Защото сега мнозина се превъзнасят по бавното готвене във вакуум, но то е просто техника, която дава повече контрол. Каквото е бавното печене на месото на вертикален въртящ се шиш, при което външният слой се приготвя, а вътрешността остава сочна до момента, в който не достигне пряко съприкосновение с огъня.
Цялото интервю четете тук.
