.

 

Протеините - какво знаем и какво не знаем за тях

Снимка: istockphoto.com

Знаете ли, че - думата протеин всъщност е чуждица, а българските думички за него са „белтък“ и „белтъчина“, които произлизат от традиционното наименование на яйчния белтък, който съдържа белтъчини за развитието на зародиша.

За разлика от въглехидратите, които също спадат към групата на основните хранителни вещества, на протеините им се носи „добра слава“. Всички, които тренират и комбинират здравословния начин на живот с движение, знаят добре, че те са важна част от храненето.

Протеините имат изграждаща или строителна функция. Те и техните аминокиселини са материалът, от който са изградени тъканите и органите. Те спомагат за растежа на мускулите и оформянето на тялото.

 

Знаете ли, че - съществуват два типа протеини – едните са пълноценни, а другите - непълноценни.  Първите осигуряват необходимото равновесие между 8-те аминокиселини, които изграждат тъканите и се съдържат в храни от животински произход като месо, рибни храни, яйца, мляко ,сирене.  Вторите не съдържат важни аминокиселини и не се оползотворяват ефективно, когато се поемат самостоятелно. Тях можем да открием в различни семена, ядки, бобови храни и житни култури. Важно е, ако искаме да сме здрави, да приемаме и от двата вида протеини.

Колкото повече, толкова повече – правилото на Мечо Пух тук не важи

Често, ако нещо е полезно, започваме да консумираме повече от него. Това обаче не важи за протеините. Методът, използван от специалистите по хранене за изчисляване на минималната доза протеин, е да се умножи телесното тегло в килограми по 0,8. Това е минималният брой на грам протеин, който трябва да се приема  ежедневно. За хора, които водят активен начин на живот и практикуващи натоварващи физически упражнения, се препоръчва допълнителен прием на протеинпротеин в техните хранителни диети. Препоръката за тях е да консумират 1.2-1.7 грама протеин на ден за килограм телесно тегло. Медицинските изследвания показват, че приемането на по-големи количества протеини е вредно за черния дроб, бъбреците и е предпоставка за много заболявания.

Можем ли да напълнеем от протеини и те лепят ли се на дупето – ДА!

Отговорът е да, за учудване на всички. А най-простото обяснение е, че когато приемаме повече енергия, отколкото изразходваме, трупаме мазнини. Много хора смятат, че протеинът не може да бъде съхранен директно като мазнини. Организмът ни обаче няма как да разбере откъде точно идва излишъкът на калории и поради тази причина складира мазнините от диетата, дори и когато голяма част от калорийният излишък идва от протеин.

Ако ям повече месо, ще бъда ли по-силен (другата гледна точка)?

Много специалисти са на мнение, че хранителната индустрия умишлено втълпява идеята за повече приемане на месо, за да напомпа продажбите на и без това огромните количества добитък, които се консумират годишно. Ако се замислим обаче кои са най-силните животни на планетата, първите предположения на всеки биха били – коне, волове, слонове, камили. А с какво се хранят те? С плодове, трева и листа. Това е още едно доказателство, че всичко, което консумираме, трябва да бъде в умерени количества.

Знаете ли, че - несмлените протеини засилват гнилостните процеси в червата, което води до увеличаване на самоинтоксикацията, предразполагаща към широк спектър от заболявания? Ензимът протеаза преработва протеините. За по-добро действие при различните нива на киселинност в Ензи-Мил се използват Протеаза 3.0 с рН обхват от 2,75 до 4,7 и Протеаза 4.5 с рН обхват от 2,75 до 6,25, които са устойчиви в киселата стомашна среда и могат да работят синергично със собствените на организма ензими, за да подпомогнат разграждането на протеините още в стомаха. Това значително облекчава усвояването в тънките черва.

Направи си тест >>